Уринарната инконтиненция (УИ) е проблем, който засяга много хора по света, особено жените. Това явление може значително да намали качеството на живот и да доведе до сериозни емоционални и социални проблеми. В тази статия обсъждаме кога и как се проявява уринарната инконтиненция, с какви видове инконтиненция можем да се сблъскаме и какви са причините за нея.
Какво представлява уринарната инконтиненция?
Уринарната инконтиненция се определя като неконтролирано отделяне на урина, което не зависи от волята на пациента. Тя може да варира от пълна загуба на контрол върху пикочния мехур до невъзможност за задържане на урината в определени ситуации, като например по време на физически упражнения или кашлица. Състоянието засяга както мъже, така и жени, въпреки че е много по-често срещано при жените.
Видове инконтиненция
Уринарната инконтиненция може да се раздели на няколко основни вида:
- Стрес инконтиненция на урина (SUI): Проявява се като изтичане на урина по време на физическа активност, която повишава налягането в корема, като кашляне, смях, кихане или вдигане на тежести. SUI е най-често срещаната форма на инконтиненция при жените, особено след раждане или по време на менопаузата.
- Инконтиненция на урината (SUI): Характеризира се с внезапно и интензивно желание за уриниране, придружено от неконтролируемо изтичане на урина. Този тип е по-често срещан при по-възрастните хора и може да е свързан със свръхактивен пикочен мехур.
- Смесена инконтиненция: Комбинация от симптоми на стрес уринарна инконтиненция и инконтиненция на урината. Пациентът може да изпитва както изтичане на урина по време на усилие, така и внезапно желание за уриниране.
- Преливна инконтиненция: Възниква, когато пикочният мехур не се изпразва напълно, което води до чести малки изтичания на урина. Причината може да е например запушване на пикочните пътища или слабост на мускулите на пикочния мехур.
Причини за уринарна инконтиненция
Причините за уринарна инконтиненция са разнообразни и могат да включват както физиологични, така и психологически фактори. Най-често срещаните причини включват:
- Отслабване на мускулите на тазовото дъно: тези мускули са отговорни за поддържането на пикочния мехур в правилна позиция. Тяхната слабост, например след раждане, може да доведе до стрес инконтиненция на урина.
- Хормонални нарушения: По време на менопаузата нивата на естроген спадат, което намалява еластичността на тъканите и може да доведе до проблеми с контрола на пикочния мехур.
- Инфекции на пикочните пътища: Могат да причинят временна инконтиненция поради дразнене на пикочния мехур.
- Анатомични препятствия: Блокирането на пикочните пътища, като например хипертрофия на простатата при мъжете, може да доведе до инконтиненция.
- Неврологични фактори: Неврологични фактори: състояния като множествена склероза, болест на Паркинсон или инсулт могат да увредят нервите, които контролират пикочния мехур, което води до инконтиненция.
Диагностика и лечение
Диагностиката на уринарната инконтиненция обикновено включва подробна анамнеза, физикален преглед и уродинамични тестове, които помагат да се оцени функцията на пикочния мехур и уретрата. В някои случаи може да са необходими допълнителни образни изследвания, като например ултразвук или ядрено-магнитен резонанс.
Лечението на уринарната инконтиненция зависи от вида и причината. При стресова уринарна инконтиненция ефективни могат да бъдат упражненията за укрепване на мускулите на тазовото дъно (упражнения на Кегел), промените в начина на живот и поведенческата терапия. При по-тежки случаи може да се наложи хирургическа намеса.
Уриновата инконтиненция често се лекува фармакологично, напр. с антихолинергични лекарства, които намаляват активността на пикочния мехур. В някои случаи се използва и поведенческа терапия и обучение на пикочния мехур.
Резюме
Уринарната инконтиненция е проблем с комплексна етиология, който може значително да повлияе на качеството на живот. Ранното диагностициране и подходящото лечение могат да осигурят значително облекчение и да подобрят качеството на живот на пациента. Важно е хората, които изпитват това състояние, да не се колебаят да потърсят медицинска помощ, тъй като са налични многобройни лечения, които могат ефективно да облекчат симптомите.
Допълнителна информация
Може ли андропаузата да повлияе на инконтиненцията при мъжете?
Да, андропаузата, мъжкият еквивалент на менопаузата, може да повлияе на уринарната инконтиненция при мъжете. Андропаузата е свързана с естествено намаляване на нивата на тестостерон в организма, което може да доведе до различни физиологични промени, които засягат отделителната система.
Как андропаузата влияе върху уринарната инконтиненция?
- Намаляване на мускулната маса: Намаляването на нивата на тестостерон може да доведе до цялостно намаляване на мускулната маса, включително на мускулите на тазовото дъно, които играят ключова роля в контрола на пикочния мехур. Отслабването на тези мускули може да доведе до проблеми с континенцията, особено по време на физически упражнения, което е подобно на стресовата уринарна инконтиненция, наблюдавана при жените.
- Проблеми с простатата: Андропаузата често се свързва с развитието на доброкачествена хиперплазия на простатата (ДХП), която може да доведе до натиск върху уретрата и затруднено изпразване на пикочния мехур. Това може да доведе до по-често уриниране, неотложност на уринирането и дори до инконтиненция при препълване, когато пикочният мехур не може да се изпразни напълно.
- Хормонални промени: Намаляването на нивата на тестостерона може да повлияе на баланса на други хормони, като например естрогените, които също присъстват в мъжкия организъм в по-малки количества. Тези промени могат да засегнат функцията на пикочния мехур и уретрата, което води до инконтиненция.
- Отслабване на нервната функция: Андропаузата може да бъде свързана с отслабване на функцията на нервната система, което може да повлияе на контрола на пикочния мехур. Неврологичните промени могат да доведат до трудности при контролирането на уринирането, което може да допринесе за инконтиненция.
Статистически данни за дисфункцията на уринарната инконтиненция
съществуват статистически данни за уринарната инконтиненция, които показват колко често срещан е този проблем, особено сред по-възрастните хора. Тези данни често се събират в рамките на проучвания сред населението и включват различни демографски групи, за да се установи кои групи са най-застрашени от тази дисфункция.
Например едно проучване в Европа установява, че около 10-20 % от възрастните мъже над 60-годишна възраст изпитват някаква форма на инконтиненция. При жените този процент е още по-висок и може да достигне 30-40% в същата възрастова група. При мъжете разпространението на инконтиненцията се увеличава след 70-годишна възраст, особено при проблеми с простатата.
Таблицата по-долу показва примери за данни за инконтиненция в различни възрастови и полови групи:
| Възрастова група | Разпространение при жените | Разпространение при мъжете |
|---|---|---|
| 20-40 години | 5-10% | <5% |
| 40-60 години | 15-30% | 10-15% |
| 60-70 години | 30-40% | 10-20% |
| Над 70 години | 40-60% | 20-35% |
Както се вижда от данните, жените са по-склонни да страдат от инконтиненция, особено в по-напреднала възраст, което отчасти се дължи на отслабването на мускулите на тазовото дъно след раждането и на хормоналните промени, свързани с менопаузата. Мъжете са по-застрашени от инконтиненция в резултат на проблеми с простатата, които стават все по-чести с възрастта. Най-застрашената група са хората над 70-годишна възраст, както при мъжете, така и при жените, което подчертава значението на наблюдението и лечението на това състояние в по-напреднала възраст.
Библиография
- Abrams, P., Cardozo, L., Wagg, A., & Wein, A. (Eds.). (2017). Incontinence. International Continence Society (Международно дружество по континентност).
- Haylen, B. T., de Ridder, D., Freeman, R. M., Swift, S. E., Berghmans, B., Lee, J., … & Schaer, G. N. (2010). Съвместен доклад на Международната урогинекологична асоциация (IUGA)/Международното дружество по континенция (ICS) относно терминологията за дисфункция на женското тазово дъно. Neurourology and Urodynamics, 29(1), 4-20.
- Sokol, E. R., & Karram, M. M. (2010 г.). Pelvic Floor Disorders: a Surgical Approach (Нарушения на тазовото дъно: хирургичен подход). Elsevier Health Sciences.
- Hammarsten, J., & Högstedt, B. (2001). Клиничен, антропометричен, метаболитен и инсулинов профил на мъже с висок стадий и висок клиничен стадий на рак на простатата. Blood, 67, 1159-1167.
- Kumar, R. J., Barqawi, A. B., & Crawford, E. D. (2006). Нежелани събития, свързани с хормонална терапия на рак на простатата. Reviews in Urology, 8(Suppl 2), S41.